Знаете ли, че в София има над 260 свободни обществени чешми с хубава питейна вода? Какви са Вашите спомени с чешмички?
Ние от StolichnaH2O сме не само сантиментално свързани с чешмите в България, но и разпознаваме потенциала им да помогнат по пътя ни към едно по-устойчиво и екологично бъдеще.
Картата на чешмите, която създадохме заедно със GEO-CADDER и Чешмите на България е полезен инструмент за всеки, който иска да намали потреблението си на пластмаса за еднократна употреба и бутилирана вода в ежедневието си.
Ако сте собственик на заведение и предлагате безплатна питейна вода - филтрирана или директно от чешмата, попълнете формата, за да ви добавим.
Ако намалим употребата си на пластмасови шишета само с 5 шишета по-малко на седмица, това ще се равнява на (спестени за година):
65 литра петрол
780 литра вода
2.5 килограма пластмаса
21 кг въглероден диоксид
338 лева
Чешмяната вода подлежи на строги общински тестове, за да се гарантира нейната чистота за разлика от бутилираната водата (интервю).
Актуална информация за качеството на водата в района на Столична община можете да намерите тук.
Да се върнем към традиционния, локален и устойчив начин на пиене на вода!
Така както са пили вода нашите предци и така както искаме да пият нашите деца - в игри до кварталната чешма.
Знаете ли, че пластмасовите опаковки отделят над 4000 химични вещества?
Много от тези химикали имитират ефектите на мощните фармацевтични продукти в нашите тела и променят производството на хормони, като например естроген. (проучване)
Последиците за околната среда са пагубни. 91% от пластмасовите бутилки никога не се рециклират и се ползват за броени минути.
Австрийско проучване от периода 2010-2012 изчислява, че река Дунав транспортира около 1500 тона пластмаса в Черно Море всяка година.
Това са близо 4,2 тона пластмаса всеки ден. Според изчисленията на учените от Виенския университет, във водите на реката се съдържат средно 317 пластмасови частици и само 275 рибни ларви на 1000 кубически метра вода.
Това означава, че има повече пластмаса отколкото млади риби в Дунав.
Пластмасата е и най-често срещаният материал на океанското дъно според тридесет годишно проучване. Над 90% от откритите пластмасови отпадъци на дъното са от продукти за еднократна употреба.
Проблемът с пластмасата е толкова голям, че мислим, че индивидуалния принос не би имал резултат.
Истината обаче е, че всеки един от нас може да направи много повече, отколкото предполага.
С избора, който взима като купувач, всеки от нас дава своя глас, а с него и ясен сигнал за компаниите да променят политиките си.
С решения на местно ниво, които правят индивидуалния избор по-лесен, ние можем да предизвикаме промяна.