Кратко историческо въведение
Връщайки часовникът назад преди близо 2400 години, племето „Серди“ се установяват в Софийската котловина, като от тогава датират данните за минералните извори в София, а римляните, прочути със своите терми и нескромни амбиции, правят първата стъпка, започвайки да го каптират през IIв. пр.Хр., макар и сравнително примитивно. Природата налага себе си над антропогенните строителни похвати тогава и през I век сл.Хр., земетръс разрушава стария каптаж, като бива изграден нов по нареждане не на кой друг, а на императора-строител Марк Улпий Траян.
Положителните качества и свойствата на водата не били изненада дори за древното местно и чуждестранно население, като тяхното съществуване влияело върху икономиката и качеството на живот в Улпия Сердика, като това го сочат множество археологични доказателства и експертни становища.
Осмаснкият пътешественик, поет и историк Елвия Челеби, описва пет бани в града, като всяка религиозна общност си има своя баня – мюсюлманска, християнска, латинска, еврейска и женска, като последната логично не е религиозна, а е предвид положението в йерархията и присъствието на жените в обществото по време на Османската империя.
Колко вода имаме ?
София е една от малкото столици в света, които могат да се похвалят с подобни природни ресурси – 31 находища на минерална вода, като общите водоизточници са 75 – каптирани извори и сондажи, но колко вода е всъщност това ? По данни от БАПВ (Българска асоциация по подземни води) и СОФИЯПЛАН ресурсите възлизат на около 300л/сек. Колко обаче е това, много ли е, за колко души стига?
Денонощието ни се състои от 84 600 секунди, което прави над 25 милиона литра на ден, което определено е много. В Будапеща за сравнение, дебитът дневно е три пъти повече, но политиката на унгарската столица по това перо няма аналог в София. Колкото по-голямо е едно число, толкова по-абстрактно е то в съзнанието, но 300л/сек са достатъчни да осигурят вода за град с населението на Димитровград, Ловеч или Монтана.
Находищата в границите на Столична община зависят и са обвързани с хидрогеоложките условия в Софийската котловина и ограждащите я масиви, които сами по себе си са захранваща зона и могат да бъдат дефинирани, като находища в скалната подложка на Софийския грабен /77%/, находища в седиментната покривка/15%/ или като находища в скалните масиви /8%/.
Самите точки на появяване на минерална вода отгоре върху повърхността са две в зависимост от това дали са находища чрез естествени извори или разкрити чрез сондаж. Най-известните естествени извори в Столична община са София-център, Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, Железница и Панчарево, като след 50-те години на миналия век допълнително са изградени експлоатационни сондажи в по-голяма дълбочина. За съжаление към днешна дата ресурсът не се използва максимално от гражданите, а едва на 15-20% , което исторически погледнато е регрес. Загубеният ежедневно дебит от милиони литри отива на абсолютно същото място, където и икономическия потенциал- в канала.
Температура и състав
Температурата на изворите е варираща в порядъка на 20-81°С, но можем да дефинираме три категории – хипертермални, с температура над 37 градуса, хипотермални с температура между 20 и 32 градуса и изотермални с температура между 33 и 37 градуса. Като температура, хипертермалните/42%/ и хипотермалните/44%/ имат близки дялове, а изотермалните, които са и най-подходящи за спа процедури са най-малко – 14%
Важно да се знае, че за да може водата от един извор да бъде консумирана, то минерализацията й трябва да е под 0,5гр/л. Най-голям дял от 50% имат пресните води с минерализация до 0,5гр./л, докато солените над 2гр/л са едва 4%.
Доста често липсата на достъпна информация за качеството на водата и състоянието на чешмите оказват влияние върху желанието за консумация от такива места, но това е повече проблем с приоритетите на регионалните политики на различните общини в България, отколкото на самия химичен състав. Конкретно в Софийския регион преобладават хидрокарбонатно—сулфатно-натриевите води/45%/ и хидрокарбонатно-калциево-магнезиевите /35%/. Останалите четири имат доста по-рядко срещано присъствие.
*Източник – Пенчев, П. В. Величков. Находищата на минерални води в района на София
*Графични данни – „СОФИЯПЛАН“
Собственост
Всички находища на минерални води по територията на Столична община са изключителна държавна собственост, но голяма част от тях са предоставени вече за стопанисване от общината. Това означава, че отговорността за поддръжката, мониторинга, реновацията и състоянието на баните и чешмите е в ръцете на Общинската структура и тяхната регионална политика по отношение на водния ресурс.
Стратегии и перспективи
Самите перспективи са описани в „Програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находищата на минерални води на територията на Столична община“ и „Стратегия за използване на потенциала от минерални води и земна топлина на територията на Столична община“ , приети още през 2017г. В двата документа са заложени краткосрочни и дългосрочни цели, като частично са изпълнени повечето от краткосрочните, но липсва институционалността по отношение на действията, а резултатът в реалния материален свят все още е невидим.
Дори едно дете може да ви изреди потенциалните плюсове от съществуването на подобен на унгарския тип туризъм :
-балнеоложки комплекси за лечение
-рекреационни и спа центрове
-целогодишен градски плаж в центъра на София
-спортни и социални мероприятия
-бутилиране на водата
-производство на напитки
-употреба за битови нужди
-профилактика и дори отопление
Към момента София има абсолютно всичко необходимо, за да се превърне в туристическия и балнеоложки център на Европа, ако се справи с технически амортизиралото и санитарно-хигиенно състояние на баните и чешмите в града, както и техните ресурси да не се изливат напразно в канала. Всичко това е в подкрепа на местната икономика, индустрия и общество. Това трябва да е осъзнат и реален политически приоритет, подкрепен с действия, насочен към стимулиране за инвестиции, а не поредния план, изпълнен с оправдания и перфектен на хартия.
Оставете коментар