Пластмасовите опаковки за храна и напитки се състоят от различни полимери, които обикновено съдържат добавки и неволно добавени вещества. База данни[1] с химикали, свързани с пластмасови опаковки идентифицира над 4000 химични вещества, използвани по време на производството на пластмасови опаковки или присъстващи в крайните опаковки. Това са материали и продукти, които влизат в контакт с нашата храна, като контейнери за съхранение на храна, кухненски прибори и опаковки за храни. Между тези химикали, 68 са идентифицирани като опасни за околната среда, докато 63 като опасни за човешкото здраве[2]. Законите на Европейския съюз изискват опаковките да не застрашават химическата безопасност на храните. Законодателството обаче не дава точни указания как да се изпълнят тези изисквания. Токсичността на много химикали, използвани в опаковките на храни, не е напълно проучена или дори изобщо не е известна. Такива пропуски в знанията могат да попречат на пълната оценка на безопасността на опаковките за храни.
Състав на пластмасата:
Пластмасите се състоят от полимери, образуващи структурата на материала и различни добавки с цел подобряване на техническите им свойства – гъвкавост, оцветяване, устойчивост на топлина или слънчева светлина. Използват се най-различни химикали за производство на пластмасови опаковки за храни. Много от тях имат опасни свойства, а за други липсват публично достъпни данни за токсичността. Освен това пластмасите съдържат така наречените неволно добавени вещества, като разграждащи продукти, замърсители и странични продукти от реакцията.
Химична безопасност:
Пластмасите могат да прехвърлят химикали в пакетирани храни и напитки. Този процес се нарича химическа миграция. В повечето случаи някои от мигриращите химикали са известни, докато много други са идентифицирани само частично или не изобщо. Химическата миграция зависи от фактори като вид храна, температура и време на съхранение.
Химикали в бутилираната вода
Проучване, включващо 18 вида бутилирана вода доказва присъствието и миграцията на ендокринно смущаващи химикали. Идентифицираното съединение е ди (2-етилхексил) фумарат. Това съединение смущава хормоналната сигнализация и по този начин влияе неблагоприятно върху хормоналните функции. В 13 от 18те продукта е установенo възпрепятстване на андрогенните функции. В 16 проби са открити вещества, смущаващи андрогенния рецептор с до 90%. Проучвания предоставят и доказателства за наличието на химикали смущаващи стероидните рецептори[3].
Решението: опаковки за многократна употреба
Най-общо казано, инертни материали като стъкло, керамика и неръждаема стомана се използват като опаковки за храни и напитки за многократна употреба, докато неинертни материали като пластмаса, хартия и картон се използват главно за еднократна употреба. Инертните материали са устойчиви и не предизвикват химична миграция.
Докато не бъдат приети по-строги правила за сигурността на материалите, които влизат в контакт с нашата храна и напитки, най-сигурният избор остават инертните материали за многократна употреба.
Повече информация за бутилки и други съдове за многократка употреба можете на намерите на страницата на нашите партньори.
[1] Groh, K.J., Backhaus, T., Carney-Almroth, B., Geueke, B., Inostroza, P.A., Lennquist, A., Maffini, M., Leslie, H.A., Slunge, D., Trasande, L. and Warhurst, M., 2018. Chemicals associated with plastic packaging: Inventory and hazards. PeerJ Preprints, 6, p.e27036v1.
[2] Geueke, B., Inostroza, P.A., Maffini, M., Backhaus, T., Carney-Almroth, B., Groh, K.J. and Muncke, J., 2018, September. Prioritization approaches for hazardous chemicals associated with plastic packaging. In Food Packaging Forum. Zurich (pp. 1-14).
[3] Wagner, M., Schlüsener, M.P., Ternes, T.A. and Oehlmann, J., 2013. Identification of putative steroid receptor antagonists in bottled water: combining bioassays and high-resolution mass spectrometry. PloS one, 8(8), p.e72472.
Оставете коментар